Лековитите свойства на алое вера са познати от хилядолетия.
Напоследък потребителското търсене и най-вече употребата му в алтернативната медицина увеличават доказателствата за възможностите на алоето да лекува. Възниква и въпросът дали алое вера предлага нов потенциал за подпомагане зарастването на рани в пародонтологията – клон на стоматологията, който се занимава със заболявания на венците. Доказано е, че алоето има способността да подсилва защитните механизми на организма, а в състава му има компоненти, които могат да допринесат при борбата с пародонтозата.
Някои от веществата, които се съдържат в това древно растение, са антибактериални, други предлагат полезни хранителни вещества, трети повишават способността на тъканите да се възстановяват, а четвърти имат обезболяващи и противовъзпалителни свойства. Лечебните качества на алоето се споменават за първи път в египетски медицински документи от 1500 г.пр.н.е. Според легендите дори Клеопатра е използвала гел от алое, за да поддържа красотата на кожата си. Историците твърдят, че Александър Македонски завладява остров Сокотра в Червено море заради алоето, което растяло там и било необходимо за лечение на ранените му воини.
Алое вера се използвало при порязвания, инфекции, пришки, ухапвания от насекоми, както и при вътрешни заболявания. В Америка то се среща във Флорида и долината на река Рио Гранде в Тексас. Първото сериозно изследване на алое вера се провежда от д-р К. Е. Колинс през 1934 г. В няколко случая на рентгенов дерматит, язвените кожни лишеи се третират с листа на алое, разрязани на две и директно поставени върху засегнатите участъци. Наблюдава се значително ускорен процес на оздравяване. Редица дерматолози правят подобни проучвания в този период. През 1937 г. д.р Дж. Е. Крю доказва, че алоето е приложимо при лечение на хронични кожни язви, екзема, изгаряния, поражения от отровен бръшлян и леки наранявания. В резултатите от изследванията му е документирано, че е наблюдавано пълно зарастване и регенерация на тъканите без остатъчен белег. Много учени правят нови изследвания на алое вера и през 1959 г. американската Агенция по храните и лекарствата излиза с официално становище, че алоето наистина има способността да регенерира кожната тъкан. Оттогава растението успешно се използва за локално приложение. Лекари го препоръчват при декубитус (рани от залежаване), алопеция (косопад) и акне вулгарис.
Но на какво се дължи добрата репутация на алоето? Най-вече на уникалния му, сложен химически състав и синергичното взаимодействие на отделните съставки.
Моята стоматологична клиника дълги години търси продукт, който подобрява и ускорява процесите на зарастване, като намалява възпалението, има обезболяващ ефект и пон